Сирена и кашкавали

By

БРИ

БРИ(на френски:Brie) е вид меко френско сирене от краве мляко, което получава своето наименование по името на френската историческа област Бри,където за пръв път започва да се произвежда през средните векове.

Бри е едно от най-популярните френски сирена с многовековна история, водеща своето начало от средните векове. Според едни източници сиренето започва да се произвежда първоначално през VІІ век в абатството Жуар, според други води своето начало от градчето Мо, недалеч от Париж. Това сирене било любимо на френските и европейски крале и владетели в протежение на векове и е наричано “кралско сирене” до Френската революция. .

До втората половина на ХІХ век сиренето се произвежда изключително в селските ферми. Повишеното му търсене обаче довежда до започване на промишленото му производство в края на ХІХ век. Едва в началото на ХХ век Бри започва да се произвежда, покрито с бялата благородна плесен, и във вида, познат днес.

През 1980 г. бри е сертифицирано като сирене с контролиран произход– А.О.С. Защитени са 2 марки, водещи имената си от градовете, където се произвеждат – Бри де Мо (Brie de Meaux) и Бри де Мелен (Brie de Melun).

Бри принадлежи към групата на меките сирена с бяла благородна плесен. Бялата му хрупкава коричка е изпъстрена с бежово-розови петна. Повърхността на сиренето е покрита с фина, бяла плесен, която се яде, въпреки че няма характерен вкус. Самото сирене под плесеновата обвивка е с млечно бял до бледо – жълт, сламен цвят. Сиренето има нежен, каймачен вкус, с плодови нюанси. Ароматът му е силен, но не остър, с нюанс на ядки и гъби. Младото сирене има по-мек и нежен вкус, който в течение на зреенето става по-остър и пикантен.

На вкус бри прилича на своя събрат камамбер, но неговата масленост е по ниска – около 25 – 30%.

Презрялото сирене се разпознава по покафеняването на плесеновата обвивка и мириса на амоняк. Когато питата е разрязана, зреенето престава и срокът на годност обикновено е няколко дни. Когато питата е цяла срокът на годност е до 6 месеца при съхранение в хладилник и температора до +4°С.

Бри се произвежда от непастьоризирано краве мляко. Сиренето се прави както от пълномаслено, така и от обезмаслено мляко, подсирено с мая за сирене при телесна температура на млякото. Произвежда се на неголеми пити с диаметър от 30 до 60 см., с дебелина 3 до 5 см. Към млякото се добавя фермент, след което се нагрява до температура 37°С. След това се поставя в мраморни форми и се оставя да престои 18 часа. След това сиренето се изважда, осолява се и се добавят плесенни бактерии от рода на пеницилина (Penicillium candidum, Penicillium camemberti) – същите като при камембера и/или с бактерията Brevibacterium linen. Бактериите първоначално изграждат коричката, а след това се разпространяват и в дълбочина. Сиренето зрее от 1 до 2 месеца при температура 10 градуса. За пита с диаметър 35 см. и дебелина 4 см. са необходими около 20 литра мляко.

 

 

ПОНАСТОЯЩЕМ СИРЕНЕТО БРИ СЕ ПРОИЗВЕЖДА В ТРИ РАЗНОВИДНОСТИ:

Бри дьо Мо (Brie de Meaux). Прави се в областта Бри, в околностите на гр.Мо, от непастьоризирано краве мляко. Питите са с диаметър 36 – 37 см. и средно тегло 2,8 кг. коричката е тънка, бяла. За производството на едно пита се използват 25 литра краве мляко. Минималният срок на зреене е 3 седмици, но обикновено този период варира от 6 до 8 седмици.

Бри дьо Мелюн (Brie de Melun). Прави се изключително във ферми. Вътрешната структура на сиренето наподобява мека паста. Отвън сиренето е покрито с нежен бял мухъл и кафеникави ивици. питите са с диаметър 27 см., дебелина – 3 см. и средно тегло – от 1,3 до 1,5 кг. Съдържанието на мазнини е високо – около 45%. Това сирене се отличава с уникален плодов вкус. За производството на едно пита се използват 14 литра краве мляко. Срокът на зреене е не е по-малко от 4 седмици.

Бри дьо Куломие (Brie de Coulomiers). „Бри дьо Куломие” все по често се нарича само “Куломие”, и се обособява като отделен вид сирене.

Бри може да се консумира направо или като съставка в различни сосове, салати, супи и други ястия, както и с различни плодове или конфитюри. Богатият му аромат придава на всяко ястие особен и неповторим вкус. Сиренето се сервира на стайна температура. Консумира се заедно с плесеновата коричка. С бри се съчетават добре, както бели, така и червени вина, популярна е и комбинацията с шампанско.

В 100 гр. сирене бри се съдържат:

  • 28 гр. мазнини
  •  629 мгр. натрий
  •  21 гр.протеини
  •  Калоричност 334 Ккал.

Бяло саламурено сирене “КОЗЕ, КРАВЕ и ОВЧЕ”

 

Козето сирене е храна с древнa история, за която се предполага, че е произлязла в района на Европа, Централна Азия и Близкия Изток около 8000 г. пр.Хр.Според сведения, открити в египетска гробница, първото сирене се е появило около 2000 г. пр.Хр. и вероятно е било със структура на пресечена извара, каквито са саламурените сирена днес на Балканите. Но за разлика от произведеното в Близкия Изток -сиренето от Европа, където климатът е по-хладен, изисква по-малко сол за консервиране и става подходяща среда за полезни микроорганизми и плесени.

Състав и здравословни ползи
* Козето сирене е много богато на полезни млечнокисели бактерии и по този показател превъзхожда сериозно повечето млечни продукти. Това се дължи на различните хранителни навици на козата. Тя се храни с най-свежите и млади листенца, клонки, плодове и цветя. За разлика от други тревопасни козата изяжда тревата чак до корените, където е едновременно сладка и кисела, което придава характерния вкус на козето мляко.

* Млечните бактерии в козето сирене пречат на развитието на патогенни микроорганизми.Когато даваме козе сирене на малки деца, е добре да се има предвид, че то есилен алерген, въпреки че за козето мляко се казва, че е най-близко до кърматакато състав.

* Козето сирене е богато на белтъчини, кобалтови соли, калций и много витамини.Спомага за по-бързото лечение на белодробни заболявания, укрепва имунната и нервната система, лекува чувствителен стомах, помага при артрит, ревматизъм, диабет, сърдечни и бъбречни проблеми.

* Някои учени го наричат “естествен антибиотик”, защото ни предпазва от редица заболявания. Голямото му предимство е, че се смила в стомаха за 20 минути, докато за кравето се изисква шест пъти повече време. Силицият, който съдържа, придава здравина на кожата и стимулира растежа на косата и ноктите.

* Козето сирене е ценено и в диетичното хранене, защото има с 40% по-малко калории от кравето и съдържа само 90 килокалории в 100 г.

Кулинарно приложение
Заради специфичния си кисел вкус козето сирене е сред най-разпространените “антипасти” (предястия в средиземноморската кухня) и често намира място върху апетитни хапки. Чудесно подхожда на червено вино и отлично се комбинира с редица вкусове, подходящи за салати, закуски, предястия, сосове, основни ястия, фондю, десерти и т.н.

ПЕЧЕНИ КАРТОФКИ С ГЪБИ И КОЗЕ СИРЕНЕ

Необходими продукти:

  • 4 големи картофа
  • 500 г гъби
  • 200 г меко козе сирене
  • 1 шалот
  • няколко репички
  • сол, черен пипер, зехтин

 

Начин на приготвяне:
Картофите се измиват, подсушават, намазват се със зехтин и се увиват поотделно в алуминиево фолио.

Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна, като времетраенето зависи разбира се, от големината и сорта на картофите. Нужни са все пак около 50 минути.

През това време шалотът се нарязва на полумесици, гъбите се почистват, ако се налага разполовяват и заедно се запържват леко в зехтин. Като са полуготови, се добавя козето сирене и се разбърква докато се разтвори.

Подправя се със сол и черен пипер.
След като картофите се изпекат фолиото се премахва и картофите се разполовяват по дължина. В разреза се слага от гъбената смес и от нарязаните репички.

За декорация може да се използва див лук.

КОЗЕ СИРЕНЕ (СРЕДНО)СЪДЪРЖА:

  • 15.00 грама въглехидрати
  • 20.00 грама мазнини
  • 20.00 грама протеин

Кравето сирене е най-разпространеното саламурено сирене. Вкусът е изчистен и достатъчно солен. Продуктът се характеризира със специфична мекота и умрена плътност. Бялото саламурено сирене се приема за най-полезното сред сирената. То е богато на витамини В, А, Е, микроелементи, също на минерали: калиеви, калциеви соли и соли на флуора. Освен това е незаменим източник на протеин.
Всеизвестно е, че твърдите сирена са полезни за организма, въпреки че са питателен продукт, тъй като се състоят от мазнини, в по-голямата си част. Затова съдържанието на мазнини в бялото саламурено сирене е по-ниско, а протеините, необходими на организма – повече.
По съдържание на калций, който е необходим за костите и зъбите на всеки човек, това сирене надминава напълно изварата и млякото. Трябва да се отбележи, че калцият, съдържащ се в него, се усвоява напълно от организма, затова 70-100 грама от продукта са достатъчни за набавянето на необходимото дневно количество.
Сиренето подобрява храносмилането и потиска развитието на чревни бактерии. Освен това, регулярната му консумация помага на кожата да запази своята свежест, мекота и еластичност.

САЛАТА ОТ ЦАРЕВИЦА И КРАВЕ СИРЕНЕ

ПРОДУКТИ:

  • 50 г орехови ядки
  • 300 г замразени царевични зърна
  • 1 червена чушка
  • 2 с. л. сок от лайм
  • 2 с. л. зехтин или олио
  • сол
  • смлян черен пипер
  • 100 г натрошено краве сирене

ПРИГОТВЯНЕ:

  • Фурната се загрява на 180 С.
  • Ореховите ядки се изпичат за 6-7 минути.
  • Охлаждат се и се почистват, след което се накълцват на дребно.
  • Замразените царевични зърна се сваряват в кипяща подсолена вода за 5-8 минути.
  • Отцеждат се и се охлаждат, след което се преместват в купа.
  • Прибавят се дребно нарязаната чушка, орехите, лаймовият сок и зехтинът.
  • Подправят се със 1/2 ч. л. сол и 1/4 ч. л. смлян черен пипер.
  • Салатата се разбърква и се поръсва с натрошеното сирене.
  • Салатата от царевица и краве сирене се поднася веднага.

ХРАНИТЕЛНА СТОЙНОСТ ПРИ 100ГР.

  • Вода 52.0 мл.
  • Белтък 17.9 гр.
  • Мазнини 20.1 гр.
  • Въглехидрати 0.0 гр.
  • Калории 260 кал.

ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ
витамини В, А, Е, калций

Овчето сирене представлява бял саламурен продукт, приготвен от овче мляко, който е традиционен за България. Той е претърпял физико-химични и биохимични промени, благодарение на сирищния ензим и ензимите на млечнокиселите организми. Узрялото саламурено сирене притежава умерена соленост и изразена киселинност. То е широко разпространено както в родното готварство, така и в кулинарията на съседните ни страни.

 

СЪСТАВ НА ОВЧЕ СИРЕНЕ

Овчето сирене е висококачествен продукт, който съдържа множество вещества. Някои от тях преминават от овчето мляко, други като солта се прибавят допълнително, а трети се образуват, докато сиренето зрее. Сред значимите компоненти на млякото е така нареченият казеин, който представлява млечен протеин. Овчето сирене също така е източник набелтъчини. Според учените количеството на белтъчини в този тип сирене достига докъм 22 процента.

В овчето сирене се съдържат и мазнини, които са отговорни за еластичността на продукта, вкуса му и неговите хранителни свойства. В състава му ще откриете и минерални вещества като фосфор и алций. От овчето сирене можем да си набавим още витамин А, витамин В1,витамин В2,Ювитамин В6,витамин Е и витамин РР.

 

ПОЛЗИ ОТ ОВЧЕ СИРЕНЕ

Овчето сирене трябва да се консумира по редица причини. Богатият му състав действа общоукрепващо, снабдявайки организма с витамини и микроелементи. Доказано е, че консумацията на този млечен продукт укрепва костната система, ускорява метаболизма, и стимулира отделяне на стомашен сок.

Според специалистите сиренето е сред продуктите, които трябва несъмнено да присъстват в менюто на хората, страдащи от хроничен гастрит. Друго преимущество на овчето сирене е, че помага в предпазването от остеопороза и рахит.

ВЕНЕЦИАНСКА ШАРЕНА САЛАТА

НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ

  • пилешки гърди- 2 бр. (сварени)
  • ябълки 2 бр.
  • портокали- 1 бр.
  • шунка- 150 г
  • краставици- 2 бр.
  • овче сирене- 100 г
  • майонеза- 50 мл
  • магданоз- 1/2 връзка
  • сол ½ ч.л.
  • черен пипер ½ ч.л.

Ябълките, краставицата, шунката и портокалът се нарязват на ивички, а месото – на филийки.

Салатата се разбърква и се залива с дресинг, приготвен от майонезата, солта и черния пипер.

Отгоре се поръсва със сиренето, настъргано на едро ренде и накълцания магданоз.

ОВЧЕ СИРЕНЕ

  • Вода: 50,2
  • Белтъчини: 17,1
  • Мазнини: 27
  • Въглехидрати: 1,1
  • Калории: 326

ГАУДА

 

Гауда е традиционно холандско твърдо сирене с интересна история и традиция, запазена до днес в едноименния град в Холандия. Гауда е град в Южна Холандия, близо до Ротердам, но днес името му е синоним на сирене и повечето хора дори не подозират, че е съществува. В историческият център на градчето Гауда се намира големият пазар на сирене, а съвсем близо е и старинната сграда, в която се помещава Музеят на сиренето.

Близо до този града някога имало много ферми, специализирани в производството на Гауда по установената традиционна рецепта. Днес обаче този високомаслен продукт претърпява и модерна модификация, като Гауда може да се произвежда и с понижено съдържание насол и мазнини, която се счита за здравословен млечен продукт. Интересно е дори, че технологията на производство на Гауда се приготвят и сирена от овче и козе мляко, които впечатляват със своя остър и по-пикантен вкус.

Ще познаете прясната Гауда по това, че има леко, меко и гладко тесто, нерядко с малки дупчици. При по-нататъшно отлежаване сиренето придобива по-остър и комплексен вкус и се втвърдява. Появяват се характерните солени кристалчета, подобни на тези на Пармиджаното. Старата Гауда е твърда и много подходяща за стържене.

И докато младата Гауда може се отнесе към полумеките сирена, отлежалата е с тъмножълт цвят, дори оранжева. Този наситен цвят някои определят като кафява захар разбъркана с масло. Това твърдо сирене и доста по-ронливо и може би най-предпочитаното на пазара заради отличната симбиоза между силен аромат и вкус.

Големите пити Гауда са с гладка восъчна кора и заоблена форма. При младото холандско сирене може да усетите плодови нюански, а за всички видове гауда е характерен финия млечен вкус и аромат. Колкото повече отлежава деликатесът, толкова плодовата нишка се трансформира в напомняща вкус на ядки и комплексна.

Първото сирене Гауда е произведено в едноименното градче в Южна Холандия и по-скоро се е наричало Гоуда. Исторически документи са запазили сведение за този вид сирене още от 1184 г., което автоматично го прави един от най-старите видове сирена. Смята се, че предшественик на днешнатаГауда се е майсторил в околните ферми още през 16 век. 2 века по-късно градчето Гауда се превръща в меката на сирената. През 13 век износът на Гауда вече бил доста сериозен, а по-нататък през Средновековието твърдата обвивка на деликатеса била много подходяща за дългите пътувания на мореплавателите.

Според исторически извори, Гауда и Едам се радвали на широка популярност в цяла Европа. Твърди се дори, че френският крал Луи ХІV бил верен фен на Гауда и дори имал зависимост към вкусното сирене. Последвалата забрана на вноса на сирене във Франция, накрала французите да започнат да произвеждат едно друго подобно сирене на име Мимолет. В хода на историята емигрантите в Новата земя отвъд океана, в САЩ и Австралия, отвели технологията за правене на Гауда със себе си и така сиренето се разпростряло на 3 континента.

Производството на Гауда днес в Холандия съставлява цели 60% от износа на сирена на страната. Произвежда се предимно в големи мандри и по-рядко в малки ферми, които все още приготвят продукта си от непастьоризирано краве мляко. Както споменахме, кръглите пити на сиренето са с различен размер, а зреенето му отнема от 4 седмици до няколко години. 1 кг Гауда може да се получи от 10 л мляко.

Под тънката и доста гладка жълта восъчна кора на питите се крие тъмно-жълтата, почти оранжева вътрешност с фини дупчици. Вкусът на това традиционно холандско сирене варира в зависимост от продължителността му на зреене. Младото сирене Гауда притежава мек и кадифен вкус. До достигане на 4 месеца вкусът му се изостря, а за отлежала Гауда се счита тази на 10 месеца. При зреене от 4 седмици се получава младата Гауда. За полуотлежалата се счита тази на 8 седмици, а зрялата трябва да е навършила 4 месеца. Отлежала Гауда е тази, която е минала поне 10 месеца период на зреене. Съществуват пити Гауда на възраст от 5 години, които са особен деликатес. Разбира се, дори преминала 3 години Гаудата вече минава в графата много зряла. По правило Гаудата на повече от 18 месеца се обвива в черен восък, който създава ярък контраст с наситено жълтия цвят на вътрешността. Интересният вкус на това холандско сирене е едновременно солен и сладък. Има плодов аромат и карамелов финал. Засилващият се с отлежаването комплексен вкус и аромат достига крайната си фаза в лицето на най-зрелите фермерски сирена, които се характеризират със солен аромат и зрял маслен вкус, който експлодира върху небцето.

Гаудата е високо маслено сирене, което съдържа средно 40% вода и 60% сухо вещество. Процентът мазнини в оригиналното холандско сирене е най-малко 48%, което е законовото изискване за качественото сирене гауда, което е в графата пълномаслено. Стар закон от 1911 г повелява всяка пита сирене, която излиза от Холандия, да има контролен печат. Върху кода е отбелязано провинцията и точното място на производство на сиренето, както и дата. В порция от 100 г Гауда се съдържат 70% от необходимата дневна доза калций за човек.

Характеристиките на Гауда му отреждат щедрата съдба, както на трапезно, така и на десертно сирене. Подобно на други подобни сирена и Гауда се сучета много добре с различни плодове и ядки. Може свободно да настържете по-зряла Гауда върху салатата си, а по-меката да използвате за направата на сосове и дресинги. Всеки сандвич, приготвен с добавка на холандското сирене е с гарантиран вкус и аромат. Може да добавите Гауда в соса на пастата, която приготвяте или направо да я настържете отгоре, да я вложите в лазанята си или където решите, че вкусът й е подходящ.

Ароматът на Гауда перфектно се съчетава с плодови бели вина с леко до средно леко тяло – Шардоне, Ризлинг, Пино Гриджо. За по-старите и твърди сирена е добър избор чаша Винтидж порто.

КРЕМ СУПА С БРОКОЛИ И СИРЕНА

 

Необходими продукти: 1 средно голяма глава броколи, 500-600мл. Прясно мляко, 3с.л. Сметана за готвене, 50гр. Гауда, 50гр. Овче сирене, 50гр. Рокфор, 2 щипки сол

Броколите се накъсват на розички и се бланшират във вряла, подсолена вода за 3-4 минути. Водата се отстранява, като се оставя съвсем малко на дъното на тенджерата (един пръст). Добавя се прясното мляко и се оставя да поври около 10 минути, след което се добавя и сметаната, като се бърка непрекъснато. След като сместа се посгъсти, се добавят и натрошените сирена, бърка се не повече от 15 сек и се отнема от огъня.
Супата се сервира както топла, така и леко охладена.

Забележка: Тъй като някои сирена са доста солени, може да не се наложи да добавяте сол към супата!

100 Г ГАУДА СЕ СЪДЪРЖАТ 70% ОТ НЕОБХОДИМАТА ДНЕВНА ДОЗА КАЛЦИЙ ЗА ЧОВЕК.

В 100 Г ГАУДА СЕ СЪДЪРЖАТ ОЩЕ:

  • Калории 356;
  • Белтъчини 24.94 г;
  • Въглехидрати 2.22 г;
  •  Мазнини 27.44 г;
  • Натрий 819 мг;
  • Протеини 25 г.

ГОРГОНЗОЛА

 

ГОРГОНДЗО́ЛА (на италиански:Gorgonzola) е вид италианско меко сирене с благородна плесен, с 48% масленост и контролирано наименование на произход. Спада към групата на сините сирена.

Производството на сиренето води началото си от ХІ век, от когато започва да се произвежда в Ломбардия. Днес основното производство е съсредоточено в районите на Милано,Новара,Комо,Бергамо,Бреша,Биела,Кремона,Варезе,Вербания,Верчели,Павия,Леко и Алесандрия. Сиренето получава своето наименование по името на малко градче в околностите на Милано.

През 1970г. най-големите производители на горгондзола създават “Сдружение за защита на сиренето Горгондзола” (Consorzio per la tutela del formaggio Gorgonzola) което контролира производството и продажбата на сиренето. Горгондзола се продава в търговската мрежа със печат с инициалите “CG”.

Сиренето има контролирано наименование за произход, признато през1955г. на национално ниво в Италия и през 1996г. – от Европейския съюз.

Горгондзола има специфична, дебела, червеникава кора, която е прошарена със сиви петна плесен. Вътрешността на сиренето е бяла до светло жълта, изпъстрена със зелено-сини жилки и канали с благородна плесен. Сиренето има пикантен и ароматен вкус със сладки нотки, който се дължи на дълбоко проникналия във вътрешността на сиренето мухъл и богатата флора по повърхността.

Произвежда се на цилиндрични пити с тегло от 6 до 13 кг. В 100 гр. сирене горгондзола се съдържат мазнини- 31 гр.,белтъчини- 19 гр.,липиди- 26 гр.,фосфор- 360 мгр.,калций- 420 мгр.,натрий- 780 мгр.,холестерол- 88 мгр.; калоричност: 370 Kкал.

Горгондзола се произвежда от краве или козе мляко, понякога от смес от двата вида мляко.

Сиренето основно се прави от краве мляко с добавка на ферменти и благородните плесени Penicillium glaucum и Penicillium roqueforti. Спорите се въвеждат в младото сирене посредством метални пръти,които създават въздушни канали, вследствие на което при разрез сиренето има характерни зелени жилки. Сиренето съзрява от 2 до 4 месеца.

Горгондзола, направено от козе мляко е твърдо и солено. Такова сирене се прави най-вече в областта Prealpi на Пиемонт и Ломбардия, в района на Лекои Алесандрия.

РАЗНОВИДНОСТИ:

Горгондзола дуе пасте(Gorgonzola due paste): това сирене може да се намери днес много рядко, тъй като то отлежава повече от година. То има силен и пикантен вкус и е предпочитано от ценителити на горгондзола.

  • Горгондзола уна паста(Gorgonzola una pasta) е произведено във фабрични условия.
  • Горгондзола долче(Gorgonzola dolce) е меко и маслено сирене със леко сладък вкус, съзрявало 60 дни.
  • Горгондзола пиканте(Gorgonzola piccante) е ароматно сирене, съзрявало от 90 до 100 дни.
  • Горгондзола долчелате(Gorgonzola Dolcelatte) е младо, меко, кремообразно сирене със сладък вкус, което се прави в района на Павия.
  • Гондола е датскаверсия на горгондзола.

Съчетава се отлично с червени плътни вина и с плодове. Използва се основно като десертно сирене,а също така и при приготвянето на различни видове паста, ризото, полента и др.ястия.

 

Едам и Ементал

 

ЕДАМЕР (Edammer) или просто Едам, наред със световноизвестната Гауда, е сред най-популярните и харесвани холандски сирена. Този млечен продукт се произвежда от краве мляко и е кръстен на пристанището Едам, намиращо се в Северна Холандия. Отличителните белези на Едамера са овалната форма обвита от червена восъчна кора, които го правят лесно разпознаваемо.

Първоначално Едам се е произвеждало в селските ферми от непастьоризирано краве мляко, но през 19 век започва да е прави от пастьоризирано, а също така и от смес от двата вида мляко. Днес Едамер се произвежда в много страни, като дори автентичната му кръгла цилиндрична форма се видоизменя често и в продълговата форма на блок.

История на Едамер:Още през 14 век в Северна Холандия производството на този вид трайно сирене било широко застъпено. Чрез пристанището на град Едамер, популярността на сиренето се разнесла до Франция и Испания още същия век, а в последствие и в цял свят. Главната причина за това били добрата издръжливост на продукта и дългият му срок на годност, които се оказват много важни за мореплавателите между 14-18 век.

Съществува дори една легенда, която разказва, че сиренето, поради характерната си кръгла форма, се е използвало за снаряд за оръдията на тогавашните кораби. Някога Едам се е калъпирал в специални дървени форми, които местните използвали също така като шлемове по време на войни и бунтове.

И докато легендата за снарядите е малко съмнителна откъм достоверност, то за последното твърдение има останали доказателства. По онова време холандците били наричани от своите противници “сиреняви глави” именно заради дървените шлемове от калъпите на Едамера.

Първоначално сиренето се произвежда от пълномаслено мляко в селските ферми. По-късно започва да се прави от пастьоризирано или от смес от пастьоризирано и непастьоризирано мляко.

 

ПРОИЗВОДСТВО НА ЕДАМЕР

Днес Едамер се приготвя от смес между пастьоризирано прясно мляко и непастьоризирано, предимно от пълномаслено или частично обезмаслено мляко. Произвежда се както в типичната му кръгла форма, така и във формата на паралелепипед или блок. Обикновено питите Едам тежат от 900 гр до 1.8 кг, като най-масово разпространени в търговската верига са тези с тегло до 1.7 кг.

Ярко-червената восъчна кора на Едам е негов отличителен белег. В родината му Холандия хапват Едам с жълта восъчна кора, а ако ви попадне холандско сирене с черната восъчна кора, това означава, че Едамера е зрял цели 17 седмици. Под червената, жълтата или черната восъчна кора на сиренето се крие гладка консистенция с бледо-жълт цвят.

Освен питите с тегло около 1.7 кг. В търговската мрежа може да се натъкнете и на по-малките и симпатични бомбички, наречени „бейби Едамер”. Може да се продава и в огромни пити, двоен размер, оцветени с каротин и предназначени за износ. Френският близнак на Едамер е сирене Мимолет.

Интересен факт е, че холандското сирене се предлага в страната без восъчно покритие, освен през туристическия сезон. Восъчното покритие осигурява допълнителна защита на питите, предназначени за износ от Холандия при тяхното транспортиране.

Най-често се консумира младо сирене Едамер, което е по-еластично и меко, а на вкус е приятно сладникаво, с орехови нишки. Колкото по-зрял е Едамерът, толкова вкусът му се изостря, става по-комплексен, пикантен с остър финал.

ПРИГОТВЯНЕ НА СОЧЕН ОМЛЕТ СЪС ЕДАМ, ГЪБИ И МОРКОВИ

  • яйца- 6 бр.
  • гъби- 100 г
  • моркови- 2 бр.
  • Едам- 100 г сирене
  • олио – 2 с.л.
  • сол- за овкусяване
  • домати- за гарниране

 

За да направите два омлета, разбийте в две купички по 3 яйца. Изпържете първия омлет, а след това и втория.

Направете плънка, като задушите настърганите моркови в мазнина, добавете нарязаните гъби на филийки и бъркайте, докато продуктите омекнат.
Овкусете със сол.
Преди да свалите съда от огъня, добавете сиренето Едам.
В подходящи чинии сложете омлетите, добавете от плънката, загърнете и гарнирайте.

Състав на Едамер:В сравнение с някои други подобни сирена, Едамер не е толкова мазно. Неговият холандски братовчед – Гаудата, съдържа 48% мазнини, докато при Едамера те са около 40%. В порция от 100 г сирене Едам има 73% от необходимата дневна доза калций за човек.

В 100 ГРАМА СИРЕНЕ ЕДАМЕР СЕ СЪДЪРЖАТ:

  • 357 Ккал;
  • 27.8 г мазнини;
  • 1.43 г въглехидрати;
  • 24.99 г белтъчини;
  • 89 мг холестерол;
  • 965 мгнатрий;
  • 25 г протеин.

Едамер може да се поднесе като десертно и трапезно сирене. Участва като допълнение и съставна част в много печива, сандвичи, салата и сосове. Има отличен вкус и поднесено само със солени бисквити и хляб.

Ароматът и вкусът му успешно се съчетават с много плодове като праскови, пъпеши, кайсии,череши, ябълки и круши. Ако искате да подберете подходящо питие за хапките си със сирене Едам, спокойно може да се спрете на Ризлинг, Шардоне, Сира, Шампанско или тъмнабира.

ЕМЕНТАЛ, известно още като Ементалер представлява традиционно швейцарско сирене, което се произвежда в района на река Еме, кантон Берн. Именно от там сиренето е получило и своето наименование. За голямо съжаление, наименованието Ементал не е запазено като търговска марка и в наши дни то се произвежда в не една и две държави по света.

Едни от най-сериозните производители и износители на това сирене са Франция, Австрия, Ирландия, Дания, Германия и Финландия. Все пак не така стои въпросът с наименованието Ементалер – то е запазена търговска марка и може да се използва само за сиренето, което е произведено в Швейцария. Едва през 2006 година в Швейцария е регистрирана търговската марка Emmentaler Switzerland.

Оригиналният Ементалер трябва да зрее най-малко за период от четири месеца. Има кръгла форма и естестествена коричка, а традиционното място на съхранение са прохладните винарски изби. Смята се, че Ементал е едно от най-трудните за производство сирена, защото има много дълъг ферментационен процес, по време на който се образуват типичните за него дупки. По своята същност Ементал е сирене с жълтцвят, средно твърда консистенция и големи кръгли дупки, които го правят много лесен за разпознаване и запомняне. Причината за тези дупки не е опит за спестяване на суровина /както някои шегаджии споделят/, а както вече спомехме сложния процес на зреене. През този период се отделя въглероден диоксид от една от трите бактерии, които се използват за направата му. Тези бактерии са Lactobacillus, Propionibacter Shermani и Streptococcus Thermophilis. Именно първите две са виновни за отделянето на въглероден диоксид. Големината на дупките варира от череша до орех, те не са ясно изразен критерий за качеството на сиренето. Все пак е по-вероятно сиренето с по-големи и продълговати дупки да има по-мек вкус, докато малките и по-кръгли дупки са показател за по-пикантен и силен вкус.

Според периода на стареене швейцарският Ементал се разделя на няколко вида – „Класик“, който старее четири месеца, „Резерва“ с период на зреене осем месеца и „Premier Gru“, с период на зреене 14 месеца. Последният вид Ементалер печели първо място на Световната купа на сирената в САЩ през 2006 година, където участват още 1700 сирена от целия свят.

За първи път сиренето Ементал се споменава през далечната 1293 година. Много интересен факт около производството му е, че за направата на една пита със средно тегло около 70 кг са необходимо между 700 и 900 литра мляко – едно наистина голямо количество, което предопределя и високата цена на това сирене.

Ементал има изключително разнообразен състав. Богат е на калий и натрий, белтъчинии мазнини, вода, витамин А, Е, В6, В12 и К. В състава му влизат още калций и желязо,фосфор, магнезий, тиамин, бета каротин,холин, мед, селен.

В нашата страна не може да се срещне сирене Ементал на големи пити, но за сметка на това се открива в малки разфасовки. Когато купувате Ементал, обърнете внимание на информация за производител и естествено срок на годност. Съхранявайте го в хладилник, добре увито в опаковката, за да не съхне.

Типичен за всеки Ементал от сурово мляко е вкусът на ядки, който се засилва при по-зрелите сирена. Младите сирена имат мек до сладникаво-орехов вкус, докато сирената, които са зрели 4-5 месеца имат силен, дори пикантен привкус.

Може да консумирате Ементалер в сандвичи и салати, за поръсване на различни ястия. Ементал заедно с друго много известно сирене – Чедър са двете най-често използвани сирена в Америка за направата нахамбургери и сандвичи. Разтопеният Ементал е важна съставка от огретени и небезизвестното фондю.

Подобно на повечето сирена, Ементалът си акомпанира чудесно с вина. Ако решите да го комбинирате с червено вино, заложете на леките плодови вина, например от сортовете Гамей или Пино ноар. От белите вина най-подходящи са леки и свежи вина – Пино блан, Пино гриджио или Траминер.

 

ЗЕЛЕНИ ТАЛИАТЕЛИ СЪС СИРЕНА

Необходими продукти: 25гр. Ементал, 25гр. Едам, 25гр. Моцарела, 40гр. Настърган пармезан, 350гр. Зелени талиатели, сол, черен пипер, 50гр. Разтопено краве масло

Ементалът, едамът и моцарелата се нарязват на кубчета. Талиателите се сваряват в подсолена вода до омекване.  Отцеждат се и се слагат в затоплени чинии за сервиране. Прибавят се пармезан, маслото, сол и черен пипер на вкус.  Разбърква се добре. Поръсва се с останалия пармезан и поднесете. По желание украсете със свежи чери домати.

 

100 Г ЕМЕНТАЛ СЪДЪРЖАТ

  • 380 калории
  • 27.8 г мазнини
  • 27 г белтъчини
  • 5.4 г въглехидрати
  • 791 мг калций
  • 15.5 мг холин
  • 567 мг фосфор
  • 92 мг холестерол
  • 0.2 мг желязо

Извара и Камембер

 

ИЗВАРАТА (или урда в някои райони на България) е млечен продукт с високо белтъчно съдържание. Получава се главно от вторичните (отпадъчните) продукти на млекопреработването – обезмасленомляко, мътеница или суроватка със или без добавки, чрез съответно пресичане (коагулиране) на съдържащите се в тях белтъчини и с последваща обработка на пресечката. Употребява се както за пряка консумация, така и като ценна суровина за приготвяне на разнообразни кулинарни изделия. Тя се произвежда от дълбока древност в личните стопанства. Изварата е с мека консистенция, със ситнозърнеста или мазна и мажеща се консистенция. Притежава слабо млечнокисел мирис и сладникав или млечнокисел вкус. Допълнително към нея може да се добави от 1 до 1,5% готварска сол. Отделните асортименти в търговската мрежа се различават по количество на водното съдържание, масленост, сол, киселинност.

Изварата е концентрат от млечни белтъци – казеин, албумин и глобулин. Съдържа около 20 аминокиселини като значителна част от тях са незаменими. Богата е на метионин, калциеви и фосфорни соли, витамини от група В.

Според метода, прилаган за пресичане на белтъчините (той зависи от вида на използваната суровина), изварата бива: сирищно пресечена и термично пресечена. По качество се дели на I и II.

 

СИРИЩНО ПРЕСЕЧЕНА ИЗВАРА

Получава се главно от обезмаслено краве мляко или смес на същото със сметана. За пресичане на казеина млякото се подквасва със закваска от млечнокисели бактерии и едновременно се подсирва със сирищна мая. Получената пресечка се загрява с цел да се пресекат и останалите белтъчини на млякото (лактоалбуминът и лактоглобулинът), след което се оставя на самоотцеждане и накрая се пресува за окончателно отделяне на течната фаза (цвика). Сирищно пресечената извара се дели на безмаслена, полумаслена и пълномаслена. Безмаслената извара се получава от обезмаслено мляко и бива три вида: солена, солена с добавка на черен пипер и диетична (без сол). Полумаслената извара се произвежда от смес на обезмаслено мляко със сметана до масленост минимум 9 %. Бива два вида: солена и с добавка на какао и захар. Пълномаслената извара се получава от смес на обезмаслено мляко (или обезмаслена извара) със сметана до масленост минимум 18 %. Бива три вида: солена, с добавка на захар и ванилия и с добавка на захар, ванилия и стафиди.

 

ТЕРМИЧНО ПРЕСЕЧЕНА ИЗВАРА

Получава се от мътеница или от суроватка, които съдържат главно белтъчините лактоалбумин и лактоглобулин. Пресичането им се осъществява чрез загряване до висока температура (90 °С), след което пресечката се отцежда и пресува.

Термично пресечената извара също се дели на безмаслена, полумаслена и пълномаслена. Бива още солена и диетична. Качествените изисквания към изварата се регламентират от БДС 889-80. Доброкачествената извара трябва да има нежна, мека консистенция, еднороден строеж, бял до слабо кремав цвят (специфичен за тази с добавки), характерен млечнокисел вкус и приятна миризма, киселинност 250-280 °T, съдържание на готварската сол 1-2 % и водно съдържание 78-82 %. Изварата в дребни опаковки има трайност до 72 часа при температура 2-6 °С, а тази в големи – до 4 месеца при температура О-6°С.

 

КАМАМБЕР Camembert) е поредният върховен представител от групата на меките френски сирена, като се характеризира с лека плесен. Името му идва от едноименното село Камамбер, намиращо се в североизточния департамент Орн в Нормандия. Камамбер се произвежда от краве мляко и се отличава с мека кремообразна текстура.

 

ИСТОРИЯ НА КАМАМБЕР

За първи път Камамбер е произведено от непастьоризирано краве мляко по ръчна технология през 18 век. Нормандската селянка Мари Харел (Marie Harel) е тази, която през 1791 година произвежда първото сирене Камамбер, по съвета на свещеник от района на Бри.Мари се опитала да подобри и усъвършенствала своята технология за правене на сирене и крайният резултат оставя името й в историята. Близо век по-късно обаче, през 1890 г инженер на име Ридъл измайсторил дървени кутии, характерни за Камабера, които давали възможност на млечния деликатес да пътува спокойно из цял свят.

 

ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРОИЗВОДСТВО НА КАМАМБЕР

Камамбер се приготвя от непастьоризирано краве мляко с добавка на подквасващибактерии от рода на Пеницилина (Penicillium candida и Penicillium camemberti). Питите на Камамбера малки – с диаметър 10, 5 – 11 см и тегло около 250 г. Технологичният процес на зреене на този вид френско сирене е минимум 21 дни.

В най-ранен етап от отлежаването, сиренето се характеризира със зърнеста и мека консистенция, която става по-кремообразна след 2 -3 седмици. Съвсем пресния Камамбер е трошлив, но колкото повече зрее, толкова по-мека и ароматна текстура придобива.

Сиренето има мека бяла кора, покрита с лека плесен, през която прозират червеникаво–кафяви или жълтеникави петна. Отдолу, под коричката е затворено сърцето на сиренето – маслена и богата консистенция с бледо-жълт цвят. Сиренето има комплексен вкус, наподобяващ кайма с деликатна осоленост. Камамбер се характеризира с мек плодов аромат и лек нюанс на гъби.

КУЛИНАРНА УПОТРЕБА НА КАМАМБЕР

Мекото сирене Камамбер, което придобива все по-силен вкус, колкото по-дълго зрее, може да консумира по доста различни начини. Добре е да го поднесете както на филийки препечен хляб, така и като предястие към различни вина или пък да го вложите в соса запаста например. Деликатният му вкус много подхожда на плодове, зеленчуци,ядки и меса. Важно е да запомните, че топлинната обработка разрушава вкуса и аромата на Камамбер.

Камамбер се комбинира добре с плодови червени вина, леки бели вина и шампанско и пенливи вина, както и червени вина, като например Мерло. Френският фкус горещо препоръчва консумацията на Камамбер върху франзели или багети, в съчетанието с червено вино “Бордо” или “Божоле”.

РЕЦЕПТАТА ЗА ПАНИРАНО СИРЕНЕ КАМЕМБЕР СЪС СОС ОТ ГОРСКИ ПЛОДОВЕ В ТРИ СТЪПКИ:

  • 1 питка сирене Камембер
  • 1 яйце
  • 3 супени лъжици галета
  • 2 супени лъжици брашно

ЗА СОСА ОТ ГОРСКИ ПЛОДОВЕ:

  • ½ чаена чаша плодове
  • 3 супени лъжици мед
  • 3 супени лъжици червено вино
  • Необходимо време за приготвяне: 30 минути

1.Първата стъпка от рецептата за панирано сирене Камембер със сос от горски плодове е подготовката на продуктите. Преди да започнете, сложете сиренето на 10-тина минути във фризера, за да стегне, след което го нарежете на триъгълници.

2.В различни чинии изсипете брашното, галетата и разбитото яйце. След като извадите сиренето от фризера го оваляйте всяко парченце сирене първо в брашно, след това го потопете в разбитото яйце, а накрая го оваляйте в галета. Приберете сиренето отново във фризера за няколко минути, след което отново ги потопете в яйце и галета, за да стане панировката по-плътна.

В тиган загрейте около ½ чаена чаша олио и изпържете всяко парченце сирене, след което ги поставете върху домакинска хартия, за да се отцедят от излишната мазнина.

3.В малка тенджера изсипвате виното, добавяте ¼ чаена чаша вода, както и меда. След като поври няколко минути добавете плодовете, може да ползвате както замразени, така и свежи плодове. След това сваляте соса от огъня.

Сервирате панираното сирене Камембер с приготвения сос от горски плодове, или

Овче и краве кашкавали

 

Кашкавал е вид твърдо сирене, претърпяло процес на чедеризация. Произвежда се само от овче или кравемляко и от смес на овче с обезмаслено краве мляко.

Първоначално кашкавал се е произвеждал само от овче мляко, успоредно с лактацията на овцете, и то предимно във високопланинските райони. Съгласно БДС кашкавалът, произвеждан от овче мляко, се нарича „Балкан“, този от краве е „Витоша“, а кашкавалът, смес от двете млека, се нарича „Преслав“. До производството на познатия ни днес кашкавал се е стигнало чрез постепенно усъвършенстване на технологията в продължение на много векове. Тя се изразява в прокисване на сиренето и последващо попарване с гореща вода и осоляване. Тази технология се е запазила от древността, тъй като след попарването и осоляването кашкавалът се запазвал продължително време годен за консумация. Попарването на сиренината и сравнително обилното осоляване позволяват продължителното съхраняване на кашкавала и при неблагоприятни условия.

Суровината предварително се филтрира и центрофугира. Млякото, използвано за кашкавал, не се пастьоризира, а само се загрява при температура 60 -63 °C за 20 секунди. Целта при този процес е да се снижи броят на вредната микрофлора, като същевременно се запазят полезните в случая млечнокисели организми. След това млякото се охлажда и се налива във вана. Добавя се закваска и за 30– 40 минути настъпва подсирване. Коагулумът се нарязва на ситни парчета с размер на грахово зърно. Отделя се суроватка. След известно време цялата маса започва да се бърка за около 20 минути, а след това съдържанието се подгрява до 38 – 39 °C и продължава да се бърка. Процедурата се нарича „изпичане на сиренината“. След приключването ѝ зърната стават твърди и еластични, а суроватката се отцежда. Следва процес на чедеризация. Той продължава 2 – 3 часа при температура 35 – 37 °C.Титруемата киселинност се повишава, сиренината придобива пластични качества, а при удар издава тимпаничен звук. След това сиренината се нарязва на тънки парчета и се поставя в концентриран разтвор на готварска сол, за да се осоли. Накрая се попарва за няколко минути, в резултат на което се образува каша, която се омесва и поставя в калъпи. След едно денонощие се отделя от калъпа и се оставя да зрее за около 60 дена.

 

ПОПАРВАНЕ:

ЦЕЛТА НА ТОЗИ ПРОЦЕС Е:

  • да се унищожи страничната микрофлора и да се инактивират ензимите
  • слепване на сиренината и придобиване на по-голяма пластичност
  • да замества пастьоризацията
  • да придава солен вкус на кашкавала
  • да се прекрати чедеризацията

 

ЗРЕЕНЕ

При този процес се получава допълнително разграждане на млечната киселина от термостабилни микроорганизми, останали живи в масата след попарването. След това постепенно те умират, като отделят ендоензими. Тези ензими, от своя страна, разграждат образувалия се монокалциев казеинатдо аминокиселини. Те определят и високата хранителна стойност на кашкавала.

Трябва да се прави разлика между българския кашкавал и жълтите сирена, познати в Европа. Жълтите сирена се произвеждат със закваски, които могат да се внасят след подсирването. В някои от технологиите се ползват два вида мляко и специфични технологични условия. За разлика от други жълти сирена, наличието на дупки в кашкавала говори за неспазване на санитарно-хигиенни норми при производството.

 

 

Кашкавал е вид твърдо сирене, претърпяло процес на чедеризация. Произвежда се само от овче или кравемляко и от смес на овче с обезмаслено краве мляко.

Първоначално кашкавал се е произвеждал само от овче мляко, успоредно с лактацията на овцете, и то предимно във високопланинските райони. Съгласно БДС кашкавалът, произвеждан от овче мляко, се нарича „Балкан“, този от краве е „Витоша“, а кашкавалът, смес от двете млека, се нарича „Преслав“. До производството на познатия ни днес кашкавал се е стигнало чрез постепенно усъвършенстване на технологията в продължение на много векове. Тя се изразява в прокисване на сиренето и последващо попарване с гореща вода и осоляване. Тази технология се е запазила от древността, тъй като след попарването и осоляването кашкавалът се запазвал продължително време годен за консумация. Попарването на сиренината и сравнително обилното осоляване позволяват продължителното съхраняване на кашкавала и при неблагоприятни условия.

Суровината предварително се филтрира и центрофугира. Млякото, използвано за кашкавал, не се пастьоризира, а само се загрява при температура 60 -63 °C за 20 секунди. Целта при този процес е да се снижи броят на вредната микрофлора, като същевременно се запазят полезните в случая млечнокисели организми. След това млякото се охлажда и се налива във вана. Добавя се закваска и за 30– 40 минути настъпва подсирване. Коагулумът се нарязва на ситни парчета с размер на грахово зърно. Отделя се суроватка. След известно време цялата маса започва да се бърка за около 20 минути, а след това съдържанието се подгрява до 38 – 39 °C и продължава да се бърка. Процедурата се нарича „изпичане на сиренината“. След приключването ѝ зърната стават твърди и еластични, а суроватката се отцежда. Следва процес на чедеризация. Той продължава 2 – 3 часа при температура 35 – 37 °C.Титруемата киселинност се повишава, сиренината придобива пластични качества, а при удар издава тимпаничен звук. След това сиренината се нарязва на тънки парчета и се поставя в концентриран разтвор на готварска сол, за да се осоли. Накрая се попарва за няколко минути, в резултат на което се образува каша, която се омесва и поставя в калъпи. След едно денонощие се отделя от калъпа и се оставя да зрее за около 60 дена.

 

ПОПАРВАНЕ:

ЦЕЛТА НА ТОЗИ ПРОЦЕС Е:

  • да се унищожи страничната микрофлора и да се инактивират ензимите
  • слепване на сиренината и придобиване на по-голяма пластичност
  • да замества пастьоризацията
  • да придава солен вкус на кашкавала
  • да се прекрати чедеризацията

 

ЗРЕЕНЕ

При този процес се получава допълнително разграждане на млечната киселина от термостабилни микроорганизми, останали живи в масата след попарването. След това постепенно те умират, като отделят ендоензими. Тези ензими, от своя страна, разграждат образувалия се монокалциев казеинатдо аминокиселини. Те определят и високата хранителна стойност на кашкавала.

Трябва да се прави разлика между българския кашкавал и жълтите сирена, познати в Европа. Жълтите сирена се произвеждат със закваски, които могат да се внасят след подсирването. В някои от технологиите се ползват два вида мляко и специфични технологични условия. За разлика от други жълти сирена, наличието на дупки в кашкавала говори за неспазване на санитарно-хигиенни норми при производството.

Козе сирене с плесен

 

пастьоризирано козе МЛЯКО,сол, сирище, МЛЕЧНИ ферменти, благородна плесен Penicillum. 25% масленост в крайният продукт.
Да се съхранява при температура +2°C до +6°C.

 

ХРАНИТЕЛНИ СТОЙНОСТИ ЗА 100 ГР.:

Енергийна стойност/кДж – 1251
Енергийна стойност/кКал – 302
Мазнини/ гр. – 25
от които наситени мастни киселини/ гр. – 18
Въглехидрати/ гр. – 0,2
от които захари/ гр. – 0,2
Белтъчини/ гр. – 19

Производител:Франция

 

КОТИДЖ

 

 

СИРЕНЕ КОТИДЖ

 

Сиренето Котидж е продукт от пресечно сирене с мек вкус. То е отцедено, но без да се притиска, така че част от суроватката остава. Пресеченото мляко, обичкновено за измива, за да се премахне киселинността, като по този начин се получава, сладка извара (букв. пресечено сирене). То не зрее и не се оцветява. Различните видове cottage cheese се правят от мляко с различна масленост, и в малки или големи количества. Cottage cheese, което е притиснато (пресовано) се превръща в hoop cheese =farmer cheese=pot cheese=queso blanco.

 

 

 

 

ПАЛАЧИНКИ СЪС СИРЕНЕ КОТИДЖ

Необходими продукти: 200гр. Брашно, 2 ч.л. Бакпулвер, 4 с.л захар, 2 белтъка, 60гр. Краве масло, 250мл. Прясно мляко, 100гр. Сирене Котидж, кората от 1 лимон, краве мляко за пържене

Начин на приготвяне: смесват се брашното, бакпулвера и захартал. Белтъците се разбиват с разтопеното масло, прибавят се млякото и сиренето и се разбърква. Течните съставки се смесват със сухите, разбърква се до хомогенизиране и се добавя настърганата лимонова кора. Гребва се с лъжица и се пържи до готовност от двете страни в намазан с масло тиган. Палачинките се сервират с желе от грозде.

СИРЕНЕТО КОТИДЖ е с ниско съдържание на мазнини и въглехидрати и богато на протеини.

1 порци от 113 g съдържа около 120 калории, 5 g мазнини (3 g наситени), 3 g въглехидрати, и 14 g протеини. Освен това съдържа около 500 mg натрий, и 20 mg холестерол.

Производителите предлагат и ниско-маслени и обезмаслени варианти. Порция обезмаслена извара има 80 калории, 0g мазнини (0g наситени), 6 g въглехидрати, и 14g протеини. За да компенсират вкуса, който дават мазнините, нискомаслените и обезмаслените са с повече добавена захар. Произвеждат се и варианти с ниски нива на натрий, които могат да бъдат посолени за вкус.